Алфред Адлер (1870-1937) е философ, психиатър и основател на Индивидуалната психология. Бил е част от работната група с Фройд в продължение на 8 години. Като част от семейство със седем братя и сестри той формулира някои от основните си възгледи за равенството. В началото на 1900 г. той започва да се занимава с въпроса за качественото родителство и значението на образованието на родителите.

Адлер разработва теория, която се основава на това, че когато сме насърчени, се чувстваме способни и оценени. Това допринася за усещането ни за свързаност и е по-вероятно да си сътрудничим. Когато сме обезсърчени, ние се отдръпваме, отказваме се и се чувстваме депресирани. Той вярва, че хората имат две основни нужди: да принадлежат и да се чувстват значими . В началото на 1900 г. той започва да се занимава с въпроса за качественото родителство и значението на образованието на родителите.

Принадлежност, значимост и родителство

Ние като родители сме в центъра на теорията на Адлер. Тя  в основата си се базира на стратегиите ни за справяне през целия ни живот, които зависят от това колко сме свързани с нашите родители и колко значими се чувстваме в семейството си.  За него всеки човек е индивид, който е създаден в ранна детска възраст, от своя ранен житейски опит, който се състои от неговите или нейните взаимоотношения в семейството.

Според Адлер лошото дете е обезсърчено дете. Вместо да се опитваме да оказваме натиск върху детето да промени нежеланото си поведение, трябва да му помогнем да се почувства ценено, компетентно и специално.

Според Адлер всички деца се раждат с чувство за непълноценност. Те прекарват целия си живот в опити да компенсират този комплекс за малоценност. Те ще направят всичко по силите си, за да преодолеят това чувство за малоценност, за да отговорят на две основни нужди: да се чувстват свързани и значими. Ако не получат това, от което се нуждаят, за да преодолеят своята „малоценност“, те ще започнат да се „държат лошо“ по един от четирите начина:

1. Търсене на внимание чрез изисквания и лошо поведение.
2. Борба за власт чрез аргументи, съпротива и конфликт.
3. Отмъщение при опит за физическо или вербално нараняване на родителите (или чрез пълномощник – напр. брат, сестра).
4. Отчаяние, което може да доведе до апатия, депресия и в крайни случаи до самонараняване и опит за самоубийство.

Ако искаме да помогнем на децата да се научат да се държат, трябва да изследваме техните модели на търсене на значимост и връзка с другите и да им помогнем да ги променим.

„Децата се нуждаят от насърчение, както растението се нуждае от вода“, Рудолф Драйкурс.

ИНДИВИДУАЛНА ПСИХОЛОГИЯ

Исторически влиятелен психиатър, Алфред Адлер започва да фокусира вниманието на философския свят върху сравнително нови идеи в началото на 20 век. Той вярваше, че е наложително да се запознаете отблизо със социалния контекст на дадено лице, като изследвате фактори като ред на раждане, начин на живот и образование на родителите. Адлер вярваше, че всеки човек се стреми да принадлежи и да се чувства значим.

ИСТОРИЯ НА АДЛЕРИАНСКАТА ПСИХОЛОГИЯ/ индивидуална психология

Индивидуалната психология е разработена от Алфред Адлер (1870-1937). Адлер започва професионалния си живот като офталмолог през 1895 г., преди да навлезе в света на психиатрията в началото на 1900 г. Той е заинтригуван от теориите на Зигмунд Фройд за човешкото поведение и смело защитава много критикуваните концепции на Фройд за психоанализата . През 1907 г. Фройд кани Адлер да се присъедини към неговия вътрешен кръг – изключителна дискусионна група в сряда вечер, смятана за основата на психоаналитичното движение.

В крайна сметка пътищата на Адлер и Фройд се разделят поради теоретични различия и Адлер се утвърждава в челните редици на своя нововъзникващ подход към терапията и скоро основа училището по индивидуална психология. В тази нова система той отдава подчертано значението на изучаването на целия индивид. Теорията на Адлер е институционализирана в Обществото за свободна психологическа мисъл, което започва да издава Journal for Individual Psychology скоро след това.

АДЛЕРИАНСКА ПСИХОТЕРАПИЯ

Адлер е пионер в областта на холистичната теория за личността, психотерапия и психопатология, а Адлерианската психология поставя ударението си върху способността на човек да се адаптира към чувствата на неадекватност и малоценност спрямо другите. Той вярваше, че човек ще бъде по-отзивчив и кооперативен, когато е насърчаван и изпитва чувство на адекватност и уважение. Обратно, когато човек е осуетен и обезсърчен, той или тя ще покаже контрапродуктивно поведение, което представлява съревнование, поражение и оттегляне. Когато се намерят методи за изразяване на положителното влияние на насърчението, чувствата на удовлетворение и оптимизъм се увеличават. Адлер силно вярваше, че „дете, което се държи лошо, е обезсърчено дете“ и че моделите на поведение на децата се подобряват значително, когато са изпълнени с чувства на приемане, значимост и уважение.

Адлер вярва, че чувството за малоценност и неадекватност може да е резултат от реда на раждане , особено ако човекът е претърпял лична девалвация в ранна възраст, или може да се дължи на наличието на физическо ограничение или липса на социална съпричастност към другите хора. Този метод на терапия обръща особено внимание на моделите на поведение и системите от вярвания, които са били развити в детството.

Клиницистите, които използват тази форма на терапия, силно вярват, че тези стратегии са предшествениците на по-късното самосъзнание и поведение и са пряко отговорни за това как човек възприема себе си и другите в живота си. Като изследваме тези ранни навични модели, можем по-добре да развием инструментите, необходими за създаване на нашето собствено чувство за самооценка и смисъл и в крайна сметка да създадем промяна, която води до изцеление.

4-ТЕ ЕТАПА НА АДЛЕРИАНСКАТА ТЕРАПИЯ

Адлерианският терапевт помага на хората да разберат мислите, стремежите и емоциите, които влияят на начина им на живот. Хората на терапия също се насърчават да придобият по-положителен и продуктивен начин на живот чрез развиване на нови прозрения, умения и поведение. Тези цели се постигат чрез четирите етапа на Адлерианската терапия:

1. Ангажираност:Изгражда се доверителна терапевтична връзка между терапевта и лицето в терапията и те се съгласяват да работят заедно за ефективно справяне с проблема.
2. Оценка:Терапевтът кани индивида да говори за своята лична история, семейна история, ранни спомени, вярвания, чувства и мотиви. Това помага да се разкрие цялостният модел на начин на живот на лицето, включително фактори, които първоначално могат да се смятат за незначителни или неуместни от лицето на терапията.
3. Прозрение:Лицето в терапията се помага да развие нови начини на мислене за своята ситуация.
4. Преориентиране:Терапевтът насърчава индивида да се включи в удовлетворяващи и ефективни действия, които засилват това ново прозрение или които улесняват по-нататъшното прозрение.

ИЗЯСНЯВАНЕ НА ЦЕННОСТИТЕ И АДЛЕРИАНСКА ПСИХОЛОГИЯ

Индивидите често влизат в терапия, за да получат по-добра представа за собственото си поведение и реакции на обстоятелствата, които се случват в живота им. Адлерианската психотерапия използва процес на изясняване на адлерианските ценности, чрез който човек в терапията се запознава с организацията на личния живот, включително ред на раждане, социален контекст и друга външна динамика, включително родителски влияния. Чрез разбирането на тази организация и как тя е повлияла на самооценката, приемането и очакванията, индивидът може да започне да приема емоциите, които изпитва във връзка със събитията, които е преживял като дете. Този процес на възприемане позволява на лицето в терапията да идентифицира – може би за първи път – своята истинска вътрешна стойност, независимо от другите. Изясняването на ценностите на Adlerian позволява да се погледне на предишните вярвания по нов начин, който насърчава положителната промяна.

Изясняването на ценностите е свързано с това да правите това, което има значение, да знаете какво е важно за вас лично и да предприемате ефективни действия, ръководени от тези ценности.  Хората, които са слети с мислите си и са склонни да се борят с или да избягват болезнени емоции, често се борят с избора на целенасочено и ръководено от ценности действие. Чрез съзнателно освобождаване от подобни борби, те намират действията, съответстващи на техните ценности, за естествени и удовлетворяващи.