Ние от Адлер институт заставаме зад науката и утвърдени в годините добри практики развити от посветени на обществото изследователи.

В този смисъл и съотнесено към ожесточените спорове за идеалите в родителстването Демократичното възпитание може да бъде разглеждано като консервативно, но човеколюбиво тъй като поставя ясни ориентири за родителите и стриктни граници за децата в един свят на хаос, безхарактерност и безграничност.

Искате дете с характер, достойнство и отговорно поведение? Тогава  Демократичното образование е за вас.

Искате дете с ясни морални устои, които да са му компас в този объркващ свят? Тогава Демократичното възпитание е за Вас.

Искате организирано, дисциплинирано и спокойно дете? Чудесно!

Нека ви запозная с Демократичното възпитание!

Можете да разбирате Демократичното възпитание като Отговорно възпитание и възпитание на здравите граници, защото се оказва, че децата много по-лесно го възприемат, а всъщност голямото предизвикателство е за родителите – не е лесно да се спрем в поривите си да контролираме и даваме всичко и да глезим децата до безобразие.

Но за това по-натам.

Амбицията на всички нас от Адлер Институт България е да направим родителстването по-леко и по-приятно и то така, че да отгледаме прекрасни личности чрез стриктни и същевременно човеколюбиви методи на възпитание.

Какво е адлериански демократичен метод на възпитание? Какви са принципите му и какво е различното при този метод?

Преди близо един век, през 1911 г., известният виенски психиатър и бивш сподвижник на Зигмунд Фройд, Алфред Адлер написва своя труд „Индивидуална психология” и с това отваря нова страница в познанието на човешкото поведение. Идеите на неговата теория и практика близо век след тяхното създаване са толкова силни, толкова актуални, като че ли са написани за нашето сложно, бурно време.

Адлеровата индивидуална психология поставя основата на съвременната европейска социална психология, социална педагогика и практика. Тя е предвестник на една голяма перспектива в науката – хуманистичната психология.

Идеите на Адлер оказват влияние върху съвременните изследвания в клиничната психология. Акцентът, направен в неговата теория, за социалния интерес като критерий на психично здраве способства за появяването на концепции за ценностните ориентации в психотерапията.

Влиянието на идеята на Адлер за съществената роля на социалния стил в развитието на личността се открива в много по-късните трудове на Ерих Фром, Карен Хорни и Хари Съливан. Фокусът, който той поставя върху волевите и творческите аспекти на личността, оказва пряко или косвено влияние върху научните произведения на такива забележителни психолози като: Гордон Олпорт, Абрахам Маслоу, Роло Мей, Виктор Франкл, Алберт Елис.

Индивидуалната психология е създадена като опит да бъде преодолян стремежът на психоанализата на обясни цялото човешко развитие само през удовлетворяването на първичните биологични инстинкти и като възможност да реабилитира ролята на социалната среда в този процес.

Във вечтия спор „Гените или Средата?“ Индивидуалната психология подкрепя теорията за еволюцията, но и анализира в нейна светлина всички човешки стремежи, твърдейки, че жаждата за живот, материална и духовна, е свързана именно с тях.

Една от ключовите концепции в индивидуалната психология на Адлер се базира на разбирането за вродените у човека нужди - да принадлежи, да реализира своите способности и ги нарича, „потенциали на социален интерес“, които в хода на индивидуалния живот се развиват повече или по-малко в зависимост от средата. Той  е убеден, че социалният интерес е общественото чувство, което поражда потребността и желанието у човека да „принадлежи” към социума.

Влиянието на средата, която първоначално е свързана с ролята на майката, а и с редица последващи, но също толкова важни фактори, като семейството, връстниците, приятелите и училището е това, което подкрепя или саботира развитието на личността и реализирането на нуждите и в това общество.

В основата на адлеровата теория е взаимното уважение и равнопоставеността между хората. Няма значение дали аз или вие сме директор или работник, стойността ни като хора е еднаква и безусловна.

Детето е малко и безпомощно, има нужда от нашата помощ, за да оцелее, но от момента на раждането си е човешко същество и трябва да бъде уважавано като личност.

Ролята на родителя в живота му е да му даде посоката, а изборите си направи то само.

В основата на адлерианското възпитание лежи схващането, че у децата е добре да се изгражда чувство за отговорност от най-ранна възраст. Ако например детето не си подреди стаята, не го наказваме, тъй като то само в последствие ще усети резултата от това, че не го прави – стаята му няма да е приятно или удобно място, и така ще разбере какво е практично и полезно за него като мотивация за правилно поведение.

Това води до дълбоко и качествено осъзнаване на себе си и процесите в света и израстване в отговорна, самостоятелна и способна личност.

Така се възпитават участници в обществото, които са в състояние да осъществяват самоконтрол, да вземат сами собствените си решения, а не цял живот да очакват да им бъдат налагани от родител, учител, работодател, държава в заучена безпомощност.

Учим децата, че в живота винаги има последици от нашите решения, тъй като светът е устроен през биологични и физични закони.

И ако човек реши да се държи по конкретен начин, резултатът ще дойде неминуемо. Ако се забави в подготовката за училище и закъснее – това е негов личен избор, защото не е подготвен за наличното време.

Всяко дете след една определена възраст е способно да практикува сутрин самостоятелно ставане и приготвяне навреме за училище, за да има опитът след години да прави същото и за работа.

Съвременното развитие на теорията и практиката на индивидуалната психология, свързано с творчеството и  дейността на Рудолф Драйкурс и цяла плеада модерни адлерианци, обогатява и разширява познанието относно разбирането на фундаменталните движещи сили на човешкото развитие и поведение, формите на психологическа помощ и ефективни възпитателни технологии чрез изследването на теми като: формулиране на целите в неправилното поведение при децата, дефиниране на задачите на живота, развитие на концепциите за човешките потенциали, теорията за социалното равенство, ефективни възпитателни практики в центровете за деца и методът на диадичното интервю в психотерапията.

Истината е, че децата се нуждаят от ясни и неизменни правила и граници, защото им осигуряват предвидимостта, необходима за тяхното спокойно израстване. Но правилата и границите могат да бъдат налагани по толерантен към детската личност начин. И именно в това се крие ключът към демократичното възпитание или още познато като позитивната дисциплина.

КАКВО Е ДЕМОКРАТИЧНО ВЪЗПИТАНИЕ

Теорията за демократичното възпитание се основава на убеждението, че възрастните трябва да се отнасят към детето с уважение и любов. Именно това я различава от „възпитателните“ методи, използващи наказания. При позитивната дисциплина не се предприемат действия, които по някакъв начин биха наранили и/или унижили детската личност например: не се крещи и вика; не се прилагат физически наказания; не се иронизира, обижда, напада, омаловажава детската личност; уважават и ценят се чувствата на детето.

Принципи:

1.Деликатна категоричност

Изисква от нас умело да съчетаваме твърдост в позицията ни и уважение, нежно отношение и разбиране към личността на детето и неговите емоции. За целта е важно да поставим ясни правила и граници и да обясним конкретните последствия при неспазването им. Но тези последствия задължително трябва да бъдат конструктивни и да са предвидими (т.е. детето да е наясно с тях). Ако детето наруши правилата, ако прекрачи границите, не бива да повишаваме тон, да го заплашваме и/или да налагаме физически наказания, а спокойно да му припомним последствията и да акцентираме на идеята (но никога обвинително или присмехулно), че това е плод на негов личен избор.

2.Чувство за принадлежност и значимост

Уважението към детската личност и любящото отношение са водещи. Ние успокояваме детето, когато е тревожно; даваме му кураж, когато е неуверено в себе си; проявяваме разбиране към желанията му и т.н. С други думи – откликваме на неговите нужди; показваме му, че го ценим; засвидетелстваме нашата обич. А това развива у детето усещане за значимост и принадлежност.

3.Социални и житейски умения

Да даваме шанс на детето да израсте в личност, която е: самостоятелна, отговорна и уважителна;

умее да контролира собственото си поведение;притежава ясно съзнание за своите достойнства, изпитва увереност и самочувствие; умее да отстоява позицията си без груба императивност спрямо останалите; умее да решава проблемни ситуации безконфликтно.

4.Дългосрочен ефект

Социалните и житейските качества, за чието изграждане у детето демократичното възпитание допринася, оказват дългосрочен ефект през всички следващи етапи на живота му, благоприятствайки постигането на стойностен и удовлетворяващ жизнен стандарт.

5.Конструктивно опознаване на личностните качества

Ако към едно дете се подхожда демократично през право на избор с ясни правила и граници, то получава възможността да действа според свободната си воля, да прави избори, да понася последствия, да допуска грешки и да се учи от тях. А в хода на тези процеси детето опознава силните си страни и изгражда у себе си увереност в своите личностни достойнства.

КАКВИ СА ПОЛЗИТЕ:

Насочване на децата към положително поведение. Ключови нейни елементи са:

Съгласуване и определяне на правила и граници за поведението на детето. Ясно формулиране на последствия при неспазване на правилата и прекрачване на границите от детето.

Демократичното възпитание помага на децата да разберат какво се очаква от тях и да се научат:

Да се държат учтиво и достойно вкъщи, в домовете на приятелите си, в детската градина, в предучилищното заведение или в училище; Да контролират собственото си поведение и да се разбират хармонично с другите; Да изразяват и регулират емоциите си.

Физическото наказание, под каквато и да е форма, не допринася по никакъв начин детето да се научи на отговорно поведение! Точно обратното – това ще травмира детето, много вероятно е да го изпълни със страх от Вас, да го научи, че не струва, не заслужава уважение и със сигурност ще му се отрази в дългосрочен план!

С почит и уважение,

Гергана Маркова